Издълбах дупка в средата на Аз-а -
с времето ръбчетата се втвърдиха.
Поглъщам остатъка си с омраза.
Дъното е на края на пика.

Поглеждам последно света ми окалян.
Не вярвам в разум и Бога.
Смъртта ме обгръща с ръце от стомана.
Душата крещи в изнемога.

върни се | съдържание | продължи