Сънувах как си дадохме време за любов,
а аз бях другаде - нехаещ.
Измислях си сонети - зов след зов,
а ти ми позволи да си ридая.

Сънувах, че си корен на бреза,
заплел дълбоко вечното страдание.
Изгубих дните, не един и два,
обагрен от измамното сияние.

Мечтаех обичта, вежливо чакащ.
Кални гуми минаха в пръстта.
А ти просто ме целуна, сякаш
това бе целувка на Смъртта.

върни се | съдържание | продължи