Представи си само век,
под който кактуси ридаят.
Влез в сърцето на човек,
без излишни обещания.

Насреща ти стои дете,
закрило щастието в шепи.
Пропадат всички светове,
мечтите ни изглеждаха нелепи.

В смъртта ми има толкова любов.
Красотата се смали до отрицание.
Гръмовно бъдеще и вечен зов.
„Обичай всичко“ е призвание.

върни се | съдържание | страницата на автора