богинята не призовава вече
и няма да те вдигне зовящата тръба
родината не призовава своите поети
поема ги дълбоко
вдишва ги в себе си
бавно ги изяжда
боа в екстаз със затворени очи

но ти знаеш

че няма да се вдигнеш в часа на синя сутрин
прогледнал през безсънния си сън
разкъсал синята мъгла
и знаеш няма

едно дете от музика по улицата да върви
литературата да бъде жива плът
красивата жена да шепне
влюбена в поета –
Яворе –
видяла или не човека
познала или не човека във поета –
те двама сънуват днес:
в София е пролет
от Япония долитат самолети
трамваите звънят до скъсване
градът е като църква на нови божества
файтоните напразно очакват да потеглят от музея
богинята не призовава своите магове
и ти мълчиш и мислиш ли че
трудно се отплава надалече
когато няма да те върне зов и пристан и
нещо близко и човешко
като музика от някакъв прозорец в синя сутрин

върни се | съдържание | продължи