Върху снимката в сепия, сред оглупелите лица и излезлите от мода дрехи,
можеш да видиш как времето протяга пипала, довлачва безгръбначно туловище и стоварва хайвера си. Дълбоководен обитател, чиито яйца излюпват дни, дните носят в себе си цветове, цветовете идват и си отиват, а хрилете им са пълни с неразрешими травми. Медузата, която снима, се проявява запечатана във вкаменените им погледи със съскащи коси и разцъфнали езици. Днес всичко се повтаря с разменени дрехи, в които отдавна няма никого. Наблюдателите затъват бавно в блатото на миналото и снимката се размърдва хищно единствено при обещание за разкъсване и смилане.
|