„N възможни езика използуват един и същ запас от думи; в някои знакът „библиотека“ допуска правилното определение универсална и постоянна система от шестоъгълни галерии, но „библиотека“ е и „хляб“ или „пирамида“, или какъвто и да е друг предмет и седемте определящи я думи имат друго значение. Ти, който четеш тези редове, сигурен ли си, че разбираш моя език?“
БОРХЕС

Когато захлопнах кориците й, раздвоеният език продължи да съска. Нито една книга не може да бъде същевременно и стълба. Но змия? Хоризонтална стълба? А библиотека е и хляб, или пирамида. Това кръгло цитиране, от което не можем да излезем неухапани. Библиотеката и човешката глупост са безкрайни. Мислите на всички мъртви пишещи машини са в главата ни. Неусетно книгата ще се намести вътре в нас, както змията изоставя старата си кожа, а новата е вече част от нея. Както Бог е съвършената сфера, чиито център е навсякъде, а окръжността – никъде, нито, никъде, нито, никъде, нито една книга не може да бъде същевременно и стълба. А когато захлопнах кориците й... Сссссссс...