Няма следа от падането. Пустините и водите не могат да помнят.
Нека започнем с детето, покрито с бомби, експлозиви и куршуми от главата до петите.
С майката, която беше бездетна. С жената, която беше използвана като съд.
С мъжа, който говори със жаждата си. Със сянката, която отчаяно си търси тяло.
Със страха, който имаше архитектура. С катедралата, на която не беше писано да остане.

Сега спри, пази тишина, ела и виж,
детето, което имаше две майки,
желанието е единствената истина в мен
ние притежаваме децата си, нали?

Този нечовешки момент, когато съзнанието се създава,
когато някой, който никога преди не е съществуал,
започва да съществува.