Ясен Василев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | страницата на книгата

 

ВКАМЕНЯВАЩИЯТ ПОГЛЕД

 

Ясен Василев

 

 

 

Какво има да каже камъкът?
Какво е видял? Шепот:
тялото е топъл и разчупен хляб,
пуснат по водите,
понякога ми липсва чувствителност,
понякога влизам в стая,
празна отвътре,
но днес усетих дъха си така крехък,
носът ми беше най-високата кула
на този град и последната, която
ще потъне с него,
водата е вече до глезените,
никога не греша за такива неща.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

Електронна публикация на 22. юни 2020 г.

©1998-2020 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]