Ето ме, вървя.
Алеята е покрита от есенни листа.
Гумени лодки потъват в морето.
Чувствам се безкрайно стара.
Чувствам, че никога не съм живяла.
Не е тежко, освобождаващо е.
Всички наложени значения се изгубват.
Всичко е, каквото е.
Очевидност.
Ето ме, преди много време на дaлечен бряг.
Аз съм и не съм аз.
Чувствам всяко движение, което правя.
Чувствам други хора в мен.
Нито едно движение не е мое.
Вдигам ръка. Едно листо пада.
Колко пъти едно листо е падало,
колко пъти една жена го е виждала как пада
и колко пъти тази жена съм била аз.