Подземните лица знаят, че хапчетата не решават проблеми,
но могат да те накарат да се почувстваш малко по-добре.
Вече никой не управлява метрото,
автоматично спира, автоматично отваря вратите,
автоматично подземните лица се качват,
празнотата на тунелите навсякъде е една и съща,
на мястото на машината за управление сега има стъкло,
зад стъклото подземните лица виждат само безкрайно черна
перспективата на всмукващия ги тунел,
подземните лица, разтеглени от релсите,
залепени за стъклата, профучават,
удобно разпределени в кутийки,
всички с нарушен баланс в мозъка,
хормон на щастието или нещо такова в недостиг,
подземните лица се усмихват насила,
кухият тунел всмуква
усмивките в себе си.