Вали сняг, от което впрочем ми е хубаво,
но също и от очакването да не се задържи дълго.
Винаги това очакване: ела,
но не се заседявай.
Ела, желание, ела, игра, ела, одобрение;
но само ти, месец юни, ела за по-дълго.
За колко дълго ли? За не по-малко от
цъфтежа на една дъга. А по-добре
за цялото оставащо ми време.
Да залее зеленото ти море
пораженията, които съм направила, живеейки.
Дърветата да са докрай разлистени,
във всяко да тече тайна река.

върни се | съдържание | продължи