Във този час канторите затварят.
Снегът се сипе, лампите въздишат
и всичко е възможно. В този час
чиновниците повече не се страхуват.
(До утре сутрин има много време.)
Ти бродиш. Метафизиките са излишни.
Това е оня час, когато
детето е излъгано от своя татко.
„Ех, кукленият театър се отлага“, мисли то
и стрелва с поглед куклата-баща.
Отварят касите, а борсите затварят,
кината се протягат като тигри.
И улиците се напълват с банки кръв.
Отвсякъде валят закани, пръсти, смях.
Ще има хора, утре уволнени.
Ще се намерят и такива, ако търсиш,
които повече не ще се вдигнат.
Встрани от пътните артерии
еленът, изтощен от глад, се вслушва,
а глиганът рие.
В този час
ти можеш да избираш питието си,
но не и собствения си живот.
Съдилищата зреят като ниви,
присъдите са поведомствено раздадени,
речта на премиера е готова.
И всичко чака твоя подпис: ти си длъжен.
Погледни: претъпкани са баровете,
лудниците, залите концертни;
главите на поетите се пръскат от метафори;
банкерите и вестникарите все бързат,
актьорът дъвче сандвич и по пътя
работи ролята си, няма време;
и котенцето с плетката играе,
и ти цъфтиш в привидна сухота:
така е справедливо. Да, това е,
което непрестанно виждаш: справедливост.

върни се | съдържание | продължи