По Ат. Далчев

Тези жълти тополи в мъглата
и студеното кално поле,
и подгизнали черни стърнища,
и ожънати мокри нивя.

Тези топло димящи стада
край ръждива червена вода
и овчарят приседнал – загуглен
силует от мъгла и от прах.

Тези бавни машини в душата
и заскърцали зли колела –
и дремливо накацали врани,
умълчани след бавния влак.

върни се | съдържание | продължи