1.

И ще вървим покрай оксиди, минерали,
стени от виртуален вятър ще ни мамят.
Ще се разхождаме из складове и ниви,
ще се провираме между кашони и зърна.
Виж, под металната конструкция на моста
реката е пресъхнала. Ще бъдем хора –
ще мислим за елементарните частици,
зад всеки пейзаж ще бди машина;
ще слизаме край гари, свинеферми,
ще редактираме невзрачната природа.

Трагична ли е нашата заблуда?

Ще заобичаме антропоморфните идеи –
ще бъдем кукли, ангели и хора.

2.

И ще вървим покрай месарници и банки,
ще свършва виртуалното ни време.
Ще бъдем вън и вътре – богове –
ще разиграваме живота и смъртта!
Животът е игра, играта – сън,
машините заспиват и сънуват.
Ще съчетаем Парменид с Анселм от Кентърбъри –
не е ли тъжна нашата заблуда?
Виж, някакъв подлец се приближава
и въздухът започва да тлъстее...

И ти вървиш, и аз вървя –
изпълнени с душа и черен дим!

върни се | съдържание | продължи