Златозар Петров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | съвременна българска литература

 

ЗНАМ, ЧЕ НЯМА ДА ЗАСПЯ, НО ОПИТВАМ ОТНОВО

 

Златозар Петров

 

 

 

Излишен лай на куче напоява вечерта
Години минаха и ти си тук сега
Преградката на моя сън отдавна е разбита
В конюшнята кобилата жокея млад попита
Ще сложи ли юзда на отминаващото време
Но онзи не разбра и пак затегна всяко стреме
Прозорците на стаята ми болни от криле
Ще трябва да ги закова и все отлагам все
Отлагам всеки разговор отлагам любовта
Писмата си чета не разговарям със смъртта
Стените срещу мен са все по-оскърбени
Че уж ги пренебрегвам и им правя сцени
Но мен ме няма вече сред познатия декор
Безсмислен лай на куче омърсява този двор

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

 

Електронна публикация на 01. септември 2020 г.
Публикация в кн. „Раждане на снега“, Златозар Петров, УИ „Св. Климент Охридски“, С., 2013 г.

©1998-2020 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]