Излишен лай на куче напоява вечерта
Години минаха и ти си тук сега
Преградката на моя сън отдавна е разбита
В конюшнята кобилата жокея млад попита
Ще сложи ли юзда на отминаващото време
Но онзи не разбра и пак затегна всяко стреме
Прозорците на стаята ми болни от криле
Ще трябва да ги закова и все отлагам все
Отлагам всеки разговор отлагам любовта
Писмата си чета не разговарям със смъртта
Стените срещу мен са все по-оскърбени
Че уж ги пренебрегвам и им правя сцени
Но мен ме няма вече сред познатия декор
Безсмислен лай на куче омърсява този двор

върни се | съдържание | продължи