1. Октоподите

         Октоподите имат ненаситни стомаси и са ненадминати в способността си да ядат всичко. Много пъти те не се въздържат да посегнат дори на себеподобните си – по-дребният бива уловен от по-едрия, и веднъж попаднал в здравата му хватка, т. е. в тъй наречените „пипала“, се превръща в негов обяд.
         Октоподите дебнат и риби по следния начин: застават под някоя скала, като променят цвета си, така че да не се отличават на външен вид от скалата. Рибите плуват безгрижно покрай тях, мислейки ги за камъни, и октоподите внезапно ги обгръщат с пипалата си като с мрежи.

         2. За паяжината

         Паяците нито познават, нито имат нужда да познават тъкането и тъкачеството – даровете на богиня Ергана¹. А и за какво ли на едно такова създание изобщо би му притрябвало да си прави подобни дрехи? Паяжината всъщност е капан, който като рибарска мрежа улавя попадналите в него. Паякът застава на пост и изобщо не трепва, за да не се издаде чрез движенията си. И когато нещо попадне в мрежата му, каквото и да е то, превръща се в негова храна. В този капан впрочем попадат само такива животинки, каквито паяжината може да удържи и каквито са подходящи за прехраната на паяка.

         3. Египетските жаби

         Египетските жаби са разумни същества и далеч превъзхождат останалите си посестрими. Когато се натъкне на нилска водна змия, египетската жаба захапва тръстиково стъбло по средата, стиска го с все сили и за нищо на света не го пуска. Така водната змия не успява да я погълне заедно с тръстиката, защото не може да си разтвори устата толкова широко, колкото е дълга тръстиката. По този начин умът на жабите надделява над силата на водните змии.

         4. Египетските кучета

         Разумно е и поведението на египетските кучета. Те не пият от реката свободно, направо и на един път, като се наведат към водата и лочат, докато утолят жаждата си, защото се боят от дебнещите изпод водата хищници. Затова подтичват по брега и току пийват по една глътка крадешком, и така отново и отново. По този начин кучетата постепенно се насищат и успяват да утолят жаждата си, без да се изложат на опасност.

         5. Акулите-лисици

         Не само сухоземната лисица е коварно животно, но и морската акула-лисица е голяма напаст. Тя нито се притеснява от стръвта, нито я избягва поради лакомията си, а пък за кукичките изобщо нехае. Защото още преди рибарят да е дръпнал въдицата си, акулата-лисица подскача, прегризва кордата и си отплува обратно. Нерядко тя поглъща даже две или три кукички. Рибарите пък не ядат акулите-лисици, дори когато са успели да ги изтеглят от водата.

         6. Морските костенурки

         Морските костенурки се размножават на сушата: там снасят яйцата си и веднага ги заравят в земята, а сами се връщат обратно по обичайните си обиталища във водата. Костенурките имат толкова добра преценка, че могат сами да отброят четиридесетте дена, след които рожбите им ще се излюпят от яйцата. Тогава се връщат отново на мястото, където са снесли и скрили яйцата си, разравят насипаната отгоре им пръст и отвеждат със себе си костенурчетата (те вече са способни да се придвижват сами и да последват майките си).

         7. Самолечението на дивите свине

         Дивите свине изглежда не са невежи в медицината и лечението. Например когато по невнимание са яли бленика², задните им крайници се схващат и те едвам ги влачат. Но въпреки че са в толкова тежко състояние, успяват да се доберат до някой водоем, където започват да ловят раци и жадно ги поглъщат. Раците са противоотрова на блениката и възвръщат здравето на дивите свине.

         8. За елените, ухапани от паяк

         За елените отровният паяк е също толкова опасен, колкото и за хората – отровата му може да ги погуби скоропостижно. Но ако похапнат бръшлян, ухапването изобщо няма да им навреди. Бръшлянът обаче трябва да е див.

         9. Единственият лек за лъва

         На болния лъв не помага нищо друго, освен да изяде маймуна – това е единственият лек за страданието му.

         10. Как критските кози се избавят от стрелите на ловците

         Критяните са отлични стрелци и улучват дори пасящите по планинските ридове кози. Улучените кози обаче веднага си хрупват от растението критски росен³ и щом го вкусят, върховете на стрелите излизат от тялото им.

         11. Прозорливостта на мишките

         Измежду всички животни мишките имат най-силни пророчески способности. Когато някоя застаряла сграда е на път да се срути, мишките го усещат първи, изоставят дупките и някогашните си обиталища и презглава хукват да се преселват на други места.

         12. Прозорливост и при мравките

         Известен пророчески усет, както съм чувал, имат и мравките. Когато се очертава да настане глад, те извънредно усърдно събират и струпват в складовете си жито и всякакви видове семена, които им служат за прехрана.

         13. Преданото куче на Гелон

         Сиракузецът Гелон⁴ сънувал, че го поразява мълния, и надал вик, но не глухо и тихо, както хората викат на сън, ами с все сила, понеже страшно се уплашил. Кучето му, което спяло край него, се разбудило от вика и залаяло заплашително и напрегнато, като обикаляло около господаря си в желанието си да го защити. Така Гелон се събудил и се отървал от уплаха си.

         14. Лебедите

         Аристотел казва⁵, че лебедите имат красиво и многолюдно потомство, но също така са и раздразнителни. Например те често освирепяват и достигат до схватки, в които се избиват помежду си. Според същия автор лебедите се борят с орлите, само че винаги действат в самозащита и никога не нападат.
         А че лебедите обичат да пеят, това вече е всеизвестно. Аз обаче не съм чувал лебед да пее, както може би и никой друг не е. Пеенето им следователно се приема на вяра. Казват също, че песента им била най-благозвучна и мелодична в последните мигове на живота им.
         Лебедите прелитат морето и летят над водната шир, без крилете им да се уморяват.

         15. Гълъбите

         Разказват, че гълъбът и гълъбицата мътят яйцата на смени. Сетне, щом пиленцата се излюпят, мъжкият ги наплюва, както казват, „против уроки“, отблъсвайки злото от тях. Гълъбицата снася две яйца: от първото се излюпва винаги мъжко пиленце, а от второто – женско. Гълъбите се размножават по всяко време на годината, поради което снасят яйца десет пъти годишно. В Египет пък е разпространено мнението, че тамошните гълъби снасят яйца дванадесет пъти в годината.
         Аристотел казва, че дивият гълъб е различен от домашния: домашният е по-едър, а дивият – по-дребен, освен това домашният може да се опитоми, а дивият – не. Същият автор разказва, че мъжкият гълъб не покрива женската, преди да я е целунал – без целувка женската не би допуснала близостта на мъжкия. Аристотел добавя и сведението, че когато нямат възможност да се съвкупят с мъжки гълъб, гълъбиците се покриват едни други. Те обаче не могат да се оплодят взаимно и затова от яйцата, които снасят, не се излюпват пиленца⁶.
         Ако трябва да се доверим на Калимах⁷, гривякът, червеникавият гълъб⁸, домашният гълъб и гургулицата изобщо не си приличат.
         Индийците разказват, че при тях се въдят гълъби с жълт цвят.
         Харон от Лампсак⁹ пише, че около Атон се появили бели гълъби след потъването на персийските триери¹⁰, които се опитали да заобиколят полуострова¹¹.
         В град Ерикс в Сицилия, където се намира величественият и свещен храм на Афродита, местните жители празнуват в определен ден празника Анагогии („Отплавания“) и разказват, че на този ден Афродита отплавала от Сицилия към Либия¹². В същия ден всички гълъби в околността изчезвали, сякаш са отпътували заедно с богинята. А иначе е всепризнато, че през останалата част от годината безчислени ята гълъби кръжат над храма на Афродита¹³.
         Освен това ахайците¹⁴ разказват, че и самият Зевс се е преобразил на гълъб, когато бил влюбен в една девойка на име Фтия. Тази Фтия живеела в Егион¹⁵.

---

Бележки:

¹ Ергана („Труженичка“) е епитет на Атина като покровителка на женските занаяти. [горе]
² Блениката (или черен блян, Hyoscyamus niger) е силно отровно растение, предизвикващо замайване и опиянение, откъдето и името му на български. Гръцкото наименование“uoskúamoß“ означава буквално „свински боб“. [горе]
³ Ендемично растение в планините на остров Крит (Origanum dictamnus), прочуто в античността с лечебните си свойства. [горе]
⁴ Гелон, син на Диномен, тиран на Сиракуза (491-487 г. пр. Хр.), наследен от брат си Хиерон. [горе]
⁵ Информацията за лебедите се припокрива в по-голямата си част с два откъса на Аристотел в “Описания на животните” (610 a; 615 a-b). Поради някои несъответствия между текстовете обаче се предполага, че Елиан е използвал и приписваното на Аристотел съчинение “За животните” (Zwiká), което не е запазено. Това съчинение навярно е послужило за източник и на Атеней (ІХ, 393 d), който предава накратко същите сведения. [горе]
⁶ Аристотел излага тези данни в „Описания на животните“ (544 b; 558 b; 560 b – 561 a). [горе]
⁷ Калимах от Кирена (305-240 г. пр. Хр.) е прочут елинистически поет и учен, работил в Александрия. Цитираното от Елиан сведение вероятно е от недостигналото до нас съчинение „За птиците“. [горе]
⁸ Видът на птицата, спомената от Елиан, не може да бъде точно установен. На гръцки името й (purallíß) произлиза от думата за „огън“ и очевидно е свързано с червеникавото й оперение. [горе]
⁹ Харон от Лампсак е историк и географ от първата половина на V в. пр. Хр., предшественик на Херодот, автор на многобройни съчинения, от които са запазени само фрагменти. [горе]
¹⁰ Триера – военен кораб с три реда весла. [горе]
¹¹ По време на Гръко-персийските войни персийският флот, командван от Мардоний, бил почти напълно унищожен от буря при Атон (492 г. пр. Хр.). [горе]
¹² В античността името Либия се използвало освен за означаване на областта и като наименование на целия африкански континент. [горе]
¹³ В съчинението си „За природата на животните“ (ІV, 2) Елиан съобщава, че девет дена след Анагогиите жителите на Ерикс чествали празника Катагогии („Завръщания“) и тогава гълъбите отново се появявали, предвождани от пурпурночервен гълъб, в който виждали превъплъщение на самата Афродита. [горе]
¹⁴ Жителите на областта Ахая в северен Пелопонес. [горе]
¹⁵ Митът за Зевс и Фтия е неизвестен от други източници. Ахайският град Егион (AÍgion, т. е. Кози град, т. е. Кози град) бил център на култа на Зевс, който според преданията се родил и бил откърмен от една коза на това място. [горе]

---

Клавдий Елиан, „Шарени истории“, Фондация за българска литература,
Колекция „Архетип“, С., 2009 г., превод от старогръцки: Николай Шаранков, Невена Панова.

върни се | съдържание | продължи