В тоя следобяд, вали, вали чист
твоя образ. Денят в моя спомен се отваря. Влизаш.
Не чувам. Паметта ми дава само твоя образ.
Само твоята целувка или дъжд пада в моя спомен.
Вали гласът ти, вали тъжната целувка,
дълбоката целувка,
мократа от дъжд целувка. Устната е влажна.
От спомен влажна, целувката ти плаче
откъм нежни сиви небосводи.
Твоята любов вали и мокри паметта ми,
и сипе се, и пада. Целувката
в дълбоко пада. И сив дъждът вали все още.

върни се | съдържание | продължи