Като Исус аз също ходих бос по вледенените води. Ходилата на краката ми пламтяха. Вървях по черепа на пламъците на леда пред моите последователи: дванадесетте звъна, които камбаните отброяват в полунощ.

Пиех бира в баровете и слушах Радио Куарента Принсипалес на зимата и при свечеряване слизах до реката, за да ходя по водата.

Когато се връщах на брега, винаги обувките ми биваха откраднати и като Исус аз също се връщах бос в барчетата, за да пия бира и да танцувам с момичетата, които, онези дни, изглеждаха да са още живи.

Две години след годината на Плъха започнах да се обличам с костюм, да оставям бакшиши, да лъжа без да мисля, да зная какво е да не си никога сам. Но не поради това изпадна зимата.

С белия си току-що изгладен костюм всяка нощ се връщах да вървя по покорната мърсотия на реката.

върни се | продължи