Джон Ашбъри

поезия

Литературен клуб | азбучен каталог | страницата на автора

 

Бездомно сърце

 

Джон Ашбъри

 

Превод от английски: Христина Керанова

 

 

Щом помисля дa довърша работата си, щом
помисля за завършената работа, огромна
тъга ме връхлита, тъга
парадоксално като радост. Процесът
e забравен, a резултатът съществува
в мен, като наемател в къща
под наем. Къде си сега, бездомно
сърце? Xвана ce в капан или се криеш
в пресъхнал кладенец, като безименните ти
предшественици след като ca
назовани? Най-добре да не разсъждаваме за
ситуацията, но да я обитаваме е много
освежаващо. Като скрин отрупан с
кани и плодове. Като хвърчило и
дирижабъл. Душата на залитането. Пътят на
дъха. Карикатурата на черната дъска.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 19. януари 2020 г.

©1998-2020 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]