Не бих желала още да изгубя тази малка
порция от разбиране, неовладяна
поради гъста - и приятна - и убедителна мъгла,
която се издига от земята и причаква устните ми.
Още я надхвърлям и на пръсти мога все още да дишам
и да вперя в слънцето очите си и в неговите светлини,
макар да почвам да се уморявам и се губя вече
между различаването на съня и бдението,
удоволствието и обратното на него - и то е, което ме измъчва
и го известявам и записвам с молив, докато
погасва восъчната свещ върху олтара в този
пръв неделен ден, дъждовен, на рождественския пост.