Густаво Адолфо Бекер (1836-1870)

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | преводна художествена литература

 

 

[64]

 

Густаво Адолфо Бекер

 

Превод от испански: Теодора Цанкова

 

 

Досущ скъперник, който златото си пази,
аз си пазех горестта,
да докажа целях, че има вечни неща
на таз, която вечна любов ми обеща.

 

Ала днес напразно я зова и свърша ли,
в отклик чувам да звучи:
- О, презряна кал, вечно
не можеш да страдаш дори!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 07. декември 2003 г.

© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]