Елизабет Бишъп

поезия

Литературен клуб | съдържание | азбучен каталог

 

Блудният син

 

Елизабет Бишъп

 

Превод от английски: Димитър Кенаров

 

 

Кафявото зловоние настойчиво грухтеше,
но, свикнал, той не забелязваше. Там талпите
изгниваха; настилката на кочината беше
покрита с огледално гладки изпражнения.
Над гъвкавите зурли очите на прасетата
го следваха навсякъде, доволни и засмени -
дори свинята, която си ядеше малките,
той чешеше, макар и отвратен, по четината.
Но имаше и сутрини, след шеметен запой
(той криеше бутилките от бира зад копена),
когато изгревът запалваше калта в червено
и огнените локви сякаш лъхаха покой.
Тогава вярваше, че би могъл да преживее
в изгнание поне година още или две.

 

Но вечер първата звезда предупреждаваше.
По тъмно идваше стопанинът на фермата
да прибере кобилите и кравите под навеса
(под свъсените облаци сено, сред които
бляскат вили като мълнии в атмосферата)
на сигурно и топло, както някога в Ковчега.
Прасетата похъркваха с излегнати копита.
Фенерът - като слънцето, което се оттегля -
осейваше калта с люлеещи се отражения.
Понесъл кофата с вода към мръсното корито,
усещаше как прилепите в тъмното залитат,
а вътрешностите му се бунтуват и обръщат.
Накрая той реши, след дълги размишлявания,
да остави всичко и да се завърне вкъщи.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

Електронна публикация на 20 май 2020 г.
Публикация в кн. „Крузо в Англия“, Елизабет Бишъп, пр. Димитър Кенаров, Изд. „Стигмати“, С., 2006 г.
©1998-2020 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]