Елизабет Бишъп

поезия

Литературен клуб | съдържание | азбучен каталог

 

Петли

 

Елизабет Бишъп

 

Превод от английски: Димитър Кенаров

 

 

В четири часа,
в камуфлажно сивата тъма,
първият петел надува първата тръба

 

близо до
камуфлажно сивото стъкло
и моментално отговаря мнозинство

 

от площада,
после от съседската ограда,
после става безобразна свада,

 

драскат като мокри клечки
по очертаните с броколи пътечки
и искрят като дулата на картечници.

 

Крясъци напети
се разнасят зад вратата на клозета,
дори от дъното на курника на кмета,

 

а зад синкави стобори
квачките възторжени бърборят,
докато петлите острят шпори,

 

пулят се с омраза,
и от клоновете им излиза
обичайна грубиянска фраза.

 

Напред изпъчени гърдите
със златисти ордени обшити,
за да плашат и да заповядват на слугите,

 

на многото жени,
обикновени будали,
днес ухажвани, а утре - без глави;

 

из дрезгави гърла
безумни укази и правила
града събуждат. Над нашите легла

 

петелът вряка,
из железарската барака,
по разкривената ограда, от шумака,

 

над църквите ни,
украсени с тенекиени петли,
над малките ни къщи от дъски,

 

бомбардират
от полето и баира,
настъпления по картите маркират,

 

забождайки карфици
в жълтеникави редици -
антрацитни, зеленикави, стотици -

 

като активна
картина в перспектива;
и крещят „Това е моята си нива!“.

 

После пак,
„Събуди се, смотаняк!“
Петли, защи ни вдигате на крак?

 

Вас, свещени,
които гърците избраха за мишени
и колеха при жертвоприношения,

 

нарекоха ви
„много войнствени“, нали,
кои сте вие, кой ви позволи

 

да ни командвате;
„Мирно!“ да ни заповядвате,
война и самолюбие да проповядвате?

 

Червената корона,
която носите на трона,
е заредена с кървавите ви патрони.

 

Да, този израстък
наподобява мъжка каска,
вулгарната ви шарения и окраска.

 

Във въздушни битки
по двойки скачат и се ритат.
Ето, алени пера сега ще литнат,

 

и в двубоя
единият се прави на герой,
дори с цената на живота свой.

 

Другият лежи,
а над околността кръжи
оскубаната му, окървавена перушина;

 

песента му е изпята;
той е проснат сред полята,
захвърлен сред торта и прахоляка,

 

сред своите жени,
които са изцъклили очи
докато перата им покриват се с ръжди.

 

Много по-голям
от Магдаленения плътски срам
бе грехът на Петър Развенчан,

 

той се отрече
от духа в онази вечер,
ужасен от близостта на меча.

 

Скулптура с патина
представя тази картина,
минало и бъдеще наполовина:

 

удивен Исус,
Петър сложил върху устни
своя пръст; и двамата в конфуз.

 

Но помежду им -
петел, едва забележим,
стои върху смътен стълб от травертин,

 

а отдолу gallus canit;
flet Petrus изсечено в гранит.
Надеждата е неизбежният магнит;

 

да, сълзите Петрови
капят по крилата петльови,
блестят по шпорите като пайети.

 

Облян в сълзи разкошни
като средновековни мощи,
той чака. А горкият Петър още

 

май не проумява,
че кукуригането опрощава
и ужасният петел благоденствие раздава,

 

нов ветропоказател,
на обори и базилики пазител,
пред лютеранската света обител

 

ще пази мир
върху пилона от порфир
петел от бронз, така че целият всемир

 

да прозре,
че принцът на дванайсетте
е изкупил всичките си грехове,

 

и „Отречи го,
отречи го, отречи го“
не е единственото кукуригу.

 

На сутринта
блуждае мека светлина
по двора и със сребърни петна

 

изпъстря всеки дъб,
броколите, стрък по стрък;
къде нощта заключи толкоз скръб?

 

осейва с искрици
коремчетата на прелитащите птици,
розовеещите по небето криволици,

 

преамбюла на деня -
подобно мраморна скала.
Петлите са почти притихнали сега.

 

И на огнения праг
слънцето издига флаг,
предано като съюзник, или враг.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

Електронна публикация на 20 май 2020 г.
Публикация в кн. „Крузо в Англия“, Елизабет Бишъп, пр. Димитър Кенаров, Изд. „Стигмати“, С., 2006 г.
©1998-2020 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]