(На рождения ми ден)

При отлив като този водата е така прозирна.
Бразди бяла рохка глина изпъкват и лъщят по дъното,
лодките лежат на сухо, кеят - сух като кибрит.
Попиваща, а не попита,
водата в залива не мокри нищо,
с цвят като на мъждукащ газов пламък.
Човек надушва как водата се превръща в газ; Бодлер би казал,
че дочува как водата се превръща в музика на маримба.
Малка драга с цвят на охра копае там край доковете
и вече удря със сухите се неритмични палки.
Птиците са великански. Пеликаните се блъскат
в този странен газ с ненужна сила
като търнокопи, поне така ми се струва,
но много рядко се натъкват на находка
и отново се издигат с комични клатушкания.
Птици фрегати с черно-бяло оперение се реят
върху безплътните въздушни течения,
разтварят опашките си като ножици
или ги обтягат като ключици, докато не затреперят.
Лодки, вмирисани на води гъби, пристигат
угоднически като ловджийски хрътки,
трънясали с остри гафели и куки,
украсени по страните с улова от гъби.
Мрежа от бодлива тел огражда дока,
където, блеснали като мънички лемежи,
синьо-сивите опашки на акули са увесени да се сушат
за китайските ресторантьори.
Тук-там малки бели родки скупчени лежат
една до друга или пък са прекатурени, пробити,
и все още неизвадени - ако някога изобщо ги извадят -
след последната голяма буря
като отворени, останали без отговор писма.
Заливът е отрупан със стари кореспонденции.
Чук. Чук. Потраква драгата
и с лопатата отхапва и изважда мокра глина.
Навсякъде се върши безразборна работа,
ужасяваща, но весела.

върни се | съдържание | продължи