Аз съм влюбен в този нежен къс поле и в неговата самотна подпора, в края на която бурите идват и се отпускат покорно, а на върха й едно изгубено лице блести и ме привлича. Спомняйки си от толкова далеч, аз се виждам наведен над растенията в запустялата градина на баща ми, внимателен към соковете, да целувам с очи формите и цветовете, които полунощният вятър поеше по-добре от немощните ръце на хората. О, обаяние на едно завръщане, което никаква случайност не възпира! Съдилища по пладне, аз бдя. Аз, който ползвам се с предимството да чувствам едновременно унинието и доверието, отстъпничеството и смелостта, аз никого не задържах освен топящия се ъгъл на една среща.
По един път от лавандула и вино, ние вървяхме рамо до рамо в прашна детска рамка, до гърлото в къпини, всеки от нас чувствайки,че е желан от другия. И не човека смехотворен после ти целуваше зад гъстите мъгли на твоето упорстващо легло. Сега си гола и измежду всички най-хубавата днес, когато преминаваш края на един неравен химн. Дали завинаги пространството ще бъде абсолютно и блестящо сбогом – един обрат тъй немощен? Ала предсказвайки това, твърдя, че ти живееш. Равнините светят между твоето добро и мойто зло. И топлината ще се върне заедно със светлината, както аз ще те въздигна, Бездиханна.

върни се | съдържание | продължи