Уморена си
(предполагам )
от пъзела на живота вечно забързан;
и аз съм така.
Ела с мен тогава
и ще оставим това далече, далече зад нас -
(само ти и аз сме наясно!)
Ти си игра
(предполагам)
и счупи най-любимите играчки
и си някак уморена сега;
Уморена от чупливи неща и -
просто уморена.
И аз съм така.
Но днес идвам в очите с мечта
и с отчаяна роза по вратата на сърцето ти чукам -
отвори ми!
Ще ти покажа места, които Никой не знае
а ако искаш
и любими места на Съня.
C мен ела!
Ще надуя чудесния лунен балон
който вечно се носи над нас;
Ще ти изпея рубинена песен
за звездите вероятни;
ще бродя в спокойната степ на съня,
ще намеря Едничкото Цвете
което ще пази (предполагам) твоето малко сърце
докато луната от морето излезе.

върни се | съдържание | продължи