За Бога, стига с моята любов:
            с подагра бил съм, с гърч в ръцете!
С провала ми в живота се гаврете,
            за ум четете някой философ,
                        за пост снабдете се с пари,
                        играйте дворцови игри
с жив крал или с монетен лик дори
            на крал. Но с този апостроф:
            далеч от моята любов.

Кого погуби моята любов?
            С въздишка кораб потопих ли?
Земите ви със сълзи наводних ли?
            Кога с настинка върнах студ суров?
                        Нима жарта в кръвта ми днеска
                        убива като чумна треска?
Войната носи мор, съдът гротеска
            уж ред налага. Благослов
            сред тях е нашата любов.

Ако сме други, то е от любов:
            молци сме, взрени в светла гледка,
свещи сме и горим за своя сметка,
            орел и гълъб сме. С нас смисъл нов
                        добива Феникс - той е брод,
                        единство, сплав във среден род
от мен и нея - смърт и нов живот
            за двама в храма образцов
            на тайнствената ни любов.

Живот, а може смърт от таз любов
            да ни слети - и с духове
ако не в гроб, ще влезем в стихове;
            и ако не под златния покров
                        на някой летопис, в сонети
                        ще бъдем двамата възпети,
както полагат люде свети
            във урни с позлатен обков.
            Светци ще станем от любов.

И ще ни молят: „В своята любов
            един за друг параклис бяхте,
покой и ярост в нея преживяхте,
            канонизирани без богослов;
                        светът смален се бе събрал
                        в очите ви като в кристал
и днес пред вас владетел и васал
            на колене отправят зов
            за дял от вашата любов.“

Бележки:

11-15 С въздишка кораб потопих ли? / Земите ви със сълзи наводних ли? / Кога с настинка върнах студ суров? / Нима жарта в кръвта ми днеска / убива като чумна треска? - Петрарка въвежда стил на поетично обяснение в любов, при който чувствата на влюбените се отразяват върху околния свят като природни стихии. Стереотипът е иронизиран като вече негоден да изрази силата на преживяването.

20-21 ...молци сме, взрени в светла гледка, / свещи сме и горим за своя сметка... Влюбените са едновременно молците, които се самоунищожават в пламъка на свещта, и самата свещ, която, горейки, изразходва себе си. Смъртта е утвърден символ на оргазма.

22 ...орел и гълъб сме. - Символи на сила и нежност, на мъжкото и женското начало.

23 Феникс - Единствена от своя вид, тази митична птица се обновява, като се самоизгаря на олтара в храма на слънцето в Хелиополис и възкръсва от пепелта си. През ХVІ в. са смятали хермафродита за емблема на съвършената любов, защото обединява двата пола в едно тяло и притежава всичките им противоположни качества. Дън връща към живот сравнението, като го натоварва с и без това сложните конотации на феникса.

34-35 ...както полагат люде свети / във урни с позлатен обков. - Някои издания от ХVІ в. на любовните стихове на Петрарка са били илюстрирани с образите на автора и Лаура. Двамата се гледали лице в лице върху погребална урна, която Феникс, току-що съживен от пепелта, въздигал в небесата на крилете си.

44-45 на колене отправят зов / за дял от вашата любов. - След изтърпените лишения и земни несгоди, след мъченическата смърт и постигането на съвършената, т. е. вечна любов двамата светци вече имат канонично право да благославят следовниците си.

върни се | съдържание | продължи