Всеки ден пустиня - няма
и една сенчица. Бюла
е търпелива с дребните предмети,
слънцето беснее в остъклената
веранда, сивият ѝ парцал
бушува върху тъмното дърво
и го съживява.

Под ръката ѝ венци
и спирали грейват
още по-тъмни. Как
се казваше, онзи
глупчо на панаира
на щанда за стрелба? И целувката му, и
прозрачната купа с едничка ярка
рибка, пулсираща
рана!

Не Майкъл -
нещо по-изтънчено. С всяко
замахване дълбоко вдишване и
цъфнали жълти петунии.
Потрепва паметта: вкъщи
след танци, вятърът отворил
входната врата, дневната
в сняг, тя се втурва
с купата към печката, гледа
как леденият диск
се стапя и рибката
плува свободно.

Това беше години преди
баща ѝ да се откаже
от нея и името ѝ, години преди
името ѝ да започне да означава
Обещание, а после
Тишина-в-пустинята.
Дълго преди съучастника на
сянката и слънцето, дървото.

Морис.

върни се | съдържание | продължи