Рита Дав

поезия

Литературен клуб | публикуване | страницата на авторката

 

Бърсане на прах

 

Рита Дав

 

Превод от английски: Христина Керанова

 

 

Всеки ден пустиня -- няма
и една сенчица. Бюла
е търпелива с дребните предмети,
слънцето беснее в остъклената
веранда, сивият и парцал
бушува върху тъмното дърво
и го съживява.

 

Под ръката и венци
и спирали грейват
още по-тъмни. Как
се казваше, онзи
глупчо на панаира
на щанда за стрелба? И целувката му, и
прозрачната купа с едничка ярка
рибка, пулсираща
рана!

 

Не Майкъл -
нещо по-изтънчено. С всяко
замахване дълбоко вдишване и
цъфнали жълти петунии.
Потрепва паметта: вкъщи
след танци, вятърът отворил
входната врата, дневната
в сняг, тя се втурва
с купата към печката, гледа
как ледения диск
се стапя и рибката
плува свободно.

 

Това беше години преди
баща и да се откаже
от нея и името и, години преди
името и започне да означава
Обещание, а после
Тишина-в-пустинята.
Дълго преди съучастника на
сянката и слънцето, дървото.

 

Морис.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 01. юли 2021 г.

©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]