(„моето сърце е сухо“:
на езика на маите означава: жаден съм)

жадна
бях но ти не ми даде от
твоето слово

гладна
бях но ти не ми даде от
твоя поглед

ядох пръст пих небесна
вода и оживях

моето сърце е сухо
странник на любовта

е сърцето ми
жълта перла
е сърцето ми
жълта гора преливаща от
кленови листа
е сърцето ми

преди бе сърцето ми
червено
или синьо
или зелено
или бяло като
пролет:

но сега
сърцето ми е жълто

постоянно покълват благите
мъртъвци от цвете фиданка и гора / скоро
сянката ми ще хвърля люляково дърво

крайно време е
да се откажете
от този цвят, госпожо!
каза лекарката, докато
лекуваше
копривната ми треска
и със строга физиономия
ме оглеждаше
от долу до горе
чак до потопените ми в черно
очи

Моят живот:
панорамно сандъче с малки пейзажи
спокойни хора
движещи се стада
добре познати повтарящи се сцени

Внезапно назована по име
вече няма да стоя сред безветрената панорама
с искрящите пъстри картини

а се завъртам като ужасно огнено колело
по стръмния склон надолу
отхвърлила всички забрани и копнежи от вчера
отправена към някаква непозната подвижна цел:

без избор
но с нетърпеливо сърце