Всички тези непостоянства и страдания,
които споделяме с кучетата, пчелите, враните,
с водното насекомо, живеещо само една
минута през една лятна вечер,
после се спуска към водното си погребение,
може би в устата на пъстърва,
вече претъпкана с нейните братя и сестри,
докато на близка поляна вълчица
приближава към едно бебе лос,
което ще сподели с малките си.
Много от нас изживяват пълен живот, без да видят
куршум, празната чиния на глада,
невидимата примка на болестите.
Не можем да си представим пръстените на осилестия бор,
който е живял цяло хилядолетие. Отсичаме го,
за да преброим годините, точно това правим и
с нашите арогантни рождени дни.
върни се | продължи
|