Сянката на цигуларя изчезва.

Шушулка от скакалец
всмуква далечен циклон и излитва.

Разголеното гърло на жена, която стъпва по водата -
затлачено с трупове устие.

А аз съм товар на ковчег, съпроводен
от лястовичи криле.

Аз съм водата, в която ковчегът
не иска и не иска да млъкне.

В небето се дерат и блъскат облаци,
ала ковчегът се изплъзва - чер диамант,

рубин, преливащ от кръв,
смарагд, разблъскал бреговете си,

морето плясва като лястовица и запраща
на сушата лятно езеро,

зашеметява отражението си, изсмуква го,
глътва небето като последна искра в пепелище -

прилеп с призрак в уста,
обстрелват го светкавиците на безмълвието -

посинял от пот, цигуларят
се сгромолясва в оркестъра, който избухва.

върни се | съдържание | продължи