Чу се за някаква дума.
Вран я видя да убива хора. Хапна добре.
Видя веригите й да газят
цели градове. Пак хапна добре.
Видя моретата отровени от изпражненията й.
Застана нащрек.
Видя как цели земи се овъглят
от горящия й дъх.
Излетя и се втренчи отгоре.

Думата лазеше - само уста,
без уши, без очи.
Видя я как засмука градовете
като цицки на свиня,
доде изпи до дъно хората
и не остана никой -
всички бяха смлени вътре в думата.

Думата се настърви и впи дебели устни
в облата земя като огромна минога -
там взе да смуче.

Но силата й отмаля.
Храна й бяха единствено хората.
Тя се сви и спаружи,
доде накрая се разплу
като сплескана гъба.
И образува съхнещо солено езеро.
Беше свършила ерата й.
Остана само една трошлива пустош,
осеяна с лъщящите кости на земните хора,

където Вран вървеше и умуваше.

върни се | съдържание | продължи