- Сякаш не сме съществували никога
само дето ни болеше надълбоко.
Нито някой се опита да ни обясни
за уханието на цветовете.
И останалата половина от живота ще премине
надлъгвайки се със смъртта на карти.
И казваме, че няма време любовта
да се осъществи изцяло.
Една музика
достойна на копнежа си
не чухме.
Намираме се в промеждутъка на този свят
всеки себе си спасявайки.
- Ще се спасим от сладостта
с тръни увенчана.
Радвайте се цветя безмълвни
с камбаните си със събраното
ужасът се прокрадва в сърцата ви.
Надълбоко Господ служи
надълбоко съществуваме със вас.
Няма нежната душа скалисти страсти
и винаги нарежда песен за търпението.
О ще се завърнем някога
във красота...
И с жертвата му за света
ще извоюва пак душата самотата си.