Нарекох душата си с черен хляб и мед
в белезите
в пътищата
в Атина.
И когато вятър върза облаците
като пеперуда загубих мъха си.
Сега нямам пътища небесни
бягайки от Спомена Смъртта омайвам
това е един друг свят
това е Иисус
цели три дни копае Историята
без глас
без ангели.
Сам самичък като пъстра птица
залюлян върху водите на злото
благодетел на душите
добър приятел на двама Лазаровци -
обрече единия на глад
другия на възкресение.
А аз пишейки докосвам звездите
смъртен
прегръщам вечерта
смъртен
и сред нощта плача.
Веселете се славеи на доброто
преследват ме белезите не остана любов
цветя на забравата -
нарекох душата си с черен хляб и мед.
|