М. Ю. Лермонтов

поезия

Литературен клуб | преводна художествена литература | страницата на автора

 

СПОР

 

М. Ю. Лермонтов

 

Превод от руски: Алеко Константинов

 

 

Туй се случи пред тълпата
       в дивите гори,
у Казбека с Шат гората
       спор се отвори:
- Бой се - каза на Казбека
       белоглавий Шат, -
не напразно пред човека
       преклони ти врат:
ще настрои къщи димни
       в гъстите гори,
твойте низките долини
       вси ще разори;
и в гърдите ти лопата
       жадно ще забий,
кат добива мед и злато,
       път ще си пробий.
Ей кервани веч минуват
       между тез скали,
гдето облаците плуват
       и царе-орли.
Хитри хора! Тям е труден
       първия им скок;
ти пази се! Многолюден,
       силен е Възток.

 

- Не боя се от Възтока! -
       каза му Казбек, -
хорский род там спи дълбоко
       веч девети век.
Погледни ти на Кавказа,
       всичкото немей,
у грузина и абхаза
       вино сал се лей.
И опушен от каляна,
       седнал на диван,
при росата на фонтана
       дреме Техеран.
Ето при Ерусалима,
       господ го проклел,
спи без шум и недвижимо
       мъртвия предел.
По-нататък вси полени
       Нила жълтий мий,
в пирамиди разжежени
       си вълните бий.
Бедуина от войните
       се оставил веч,
пее песни - и звездите
       счита отдалеч,
докъдето виждам с око,
       сън и лен цари.
Не, не давам се Възтоку
       да ме покори!

 

- Бързаш много със хвалбите!
       Я се взри назад,
там на север зад мъглите! -
       дума старий Шат.

 

Тайно бе Казбек уплашен,
       с тази вест смутен,
и към север метна страшен
       поглед устремен.
Гледа там с недоуменье,
       мъти му се ум;
вижда някакво движенье,
       чуе звън и шум.
Чак от Дунав до Урала
       непрекъснат след,
во̀йска страшна завървяла -
       полкове безчет;
вейкат белите султани
       кат в поле ковил,
припкат пъстрите улани,
       път се замъглил;
стройно движат се дружини
       тясно в ред прибран,
с знамена напред носими,
       бият в барабан.
Батареите след строя
       движат се във тил.
И дими се, кат пред боя,
       пламналий фитил.
Закаления в войните
       грозно ги повел,
като святка със очите,
       вожда побелел. . .
Стъпват полковете прашни,
       шумни кат поток,
движат се кат бури страшни -
       право към Възток.

 

И Казбек с зловеща мисъл
       гледа грозний строй
и тъжовен, и се слисал
       от войски безброй,
тъжно горците оглежда
       с поглед отдалек,
шапка на очи навежда
       и млъкна навек.

 

 

 

 

 

 

 

 

Публикация във кн. „Съчинения в три тома“, Алеко Константинов, том 3,
под ред. на Илия Тодоров, Изд. „Български писател“, С., 1981 г.

©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]