Клод Маккей

поезия

Литературен клуб | азбучен каталог | страницата на автора

 

Снежната фея

 

Клод Маккей

 

Превод от английски: Христина Керанова

 

 

През целия следобед наблюдавах как
снежни феи от небето летяха ли летяха
в чуден вихър в леката мъгла,
въздуха свирепо си оспорваха.
През нощта яростно нахлуха,
сякаш небето на бунт се бе вдигнало
и те, крехки същества, панически отстъпиха
към земята, търсеха място мирно и тихо.
Заспах и събудих се в ранни зори,
видях ги сгушени на куп на двора
слети в едно, неразделни,
спяха дълбоко, уморени от битка сурова.
Слънчеви лъчи цял ден ги пронизваха
a до вечерта те кротко се изнизаха.

 

 

II

 

И мислите ми в миг към тебе литнаха,
когато в зимна нощ при мен дойде,
и снежни духове около тавана ми кръжаха,
с разрошена коса бе ти, a погледът пламтеше.
Сърцето ми на времето приличаше тогава,
ветрове-скитници високо и протяжно виеха.
Но ти, с възторг и страст се втурна,
и нежна лятна песен пя и танцува.
Направих ти място на моето тясно легло,
взех чисти и топли завивки от шкафа,
възглавка пухена за твойта ароматна глава,
и легнах с теб, на рамото ми заспала.
Ти тръгна си с зората. Остави ме преди деня,
актьор самотен в пиеса на съня.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 22. януари 2021 г.

©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]