Клод Маккей

поезия

Литературен клуб | азбучен каталог | страницата на автора

 

Бялата къща

 

Клод Маккей

 

Превод от английски: Христина Керанова

 

 

Затръшна ти вратата си пред лицето ми изпито,
и от обида, аз съм нож стоманен.
Но имам смелост и търпение открито
гнева да нося, непрекършен.

 

Горят под краката ми плочите на тротоара
и подминавам, а ярост вътре ме разкъсва,
дивак разбунен върви по улица почтенa,
затворена, вратата ярка светлина разпръсква.

 

О, за мъдрост всеки час се моля,
дълбоко в гневната ми гръд ранена, болна,
и търся в нея свръхчовешка сила
да следвам волята на закона!

 

И сърцето си трябва чисто да опазя
от силната отрова на твоята омраза.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 22. януари 2021 г.

©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]