Една жена или бръшляновидната й сянка
изпълва тази самота, под лампите угаснали.

В паметта на сърцето угасна
едно цвете,
едно име на жена.

Сега очите на отсъствието са пълни
със дъжд и ледени пейзажи без дървета.

Кой знае името на тази жена,
забравила косите си във ручеите на утрото?

И колко трудно е да различиш нощта от
една жена, удавена отдавна в езерото!

Кой би могъл смъртта на едно цвете да сравни
със тишината на затворените й клепачи?