Море, как ни привличаш ти със свойте книги,
които поучават... как неутешимо,
жестоко ти мълчиш в изгарящатата жега!

Забиваш ти мотика след мотика
и страници от пяна пак прелистваш,
и удряш, удряш с брадва като луд "сезам".
Докато бесните вълни кръжат, ридаят,
изтръгнали въжетатат на ветровете
и спомените - ти с уста от волфрам светиш,
присвило кучешните се зъби, напомнящи
за костенурките на звучно "л"...

В теб мъдростта на черните криле трепери
от треска върху раменете на деня.

Море, изправена огромна книга,
с единствен лист - към нас обърнал
лицето си наопаки...