Американският поет модернист Езра Паунд (1886 - 1972) е роден в Хейли, Айдахо, но израства във Филаделфия, щата Пенсилвания, където също така през 1906г. завършва магистратура по романска филология. Започва да пише докторат върху поезията на Лопе де Вега, но бързо се преориентира към провансалската поезия на трубадурите. Назначен е като преподавател в Уобаш Колидж в Индиана, но една студена вечер приютява пътуваща актриса, на която отстъпва леглото си, докато той самият спи на канапето; хазяйките вдигат скандал и Паунд е помолен да освободи поста си на професор.
         Младият литературовед решава да замине за Европа. След кратък престой във Венеция, където издава на собствени разноски първата си стихосбирка A Lume Spento, Паунд се отправя към Лондон, където прекарва следващите дванадесет години. Бързо се запознава с главните действащи лица на лондонската литературна сцена. Издава поредица стихосбирки. Превежда от латински, провансалски и староанглийски. Става секретар на Уилям Бътлър Йейтс. Основава имажизма като течение в поезията, главно, както сам отбелязва, за да спомогне издаването на поезията на Хилда Дулитъл и Ричард Алдингтън. Заедно с Уиндам Люис и Анри Годие-Брзеска създава вортицизма. Подпомага и промотира публикацията на множество модерни автори, сред които американските поети Уилям Карлос Уилямс и Робърт Фрост, Томас Стърнз Елиът, Джеймс Джойс, Ърнест Хемингуей и пр. През 1913 г. вдовицата на Ърнест Фенолоза му поверява записките на изследователя, на базата на които Паунд написва Cathay, стихосбирка с китайска поезия. След първата световна война, поетът е силно разочарован от Англия и литературната среда, и се премества за две години в Париж. Френската столица не му дава достатъчно място за изява и Паунд се премества в Рапало, малко градче на двадесетина километра от Генуа. Там остава до края на втората световна война.
         Малко преди Елиът да напише „Пустата земя“, която Паунд редактира из основи, поетът се заема с голям проект, чийто замисъл занимава мисълта му от години: опитът за модерен епос, донякъде вдъхновен от „Божествената комедия“ на Данте, наречен и до ден днешен с провизоарното заглавие „Песните“ (The Cantos). Дантевата „Комедия“ също се дели на „песни“. Паунд е погълнат от творбата през следващите четиридесет години. Както „Пустата земя“ на Елиът или „Зона“ на Аполинер, „Песните“ на Езра Паунд е изключително фрагментарна творба, основана на алюзии и съпоставянето на действителни и литературни образи. Главната разлика с други модернистични творби от този тип е мащабът: Паундовата поема стига до 800 страници или 116 отделни песни, последните от които са „фрагменти и чернови“. Творбата остава незавършена и в края на живота си Паунд е убеден, че не е успял да даде понятна форма на своя замисъл.
         Между двете войни, поетът започва да се интересува от икономика и монетарни реформи. Поддава се по конспиративни теории, насочени срещу евреите и особено срещу евреите банкери. Америка в този момент страда от много финансови паники. Борсата се срива през 1929г. С вманиачена упоритост, Паунд започва да вярва, че финансовата политика на големите страни действа в изгода на малък елит от банкери и оръжейни магнати, които са готови да жертват населението и интелигенцията за собствени цели. Наред с по-голямата част от италианската интелигенция, пламенно поддържа Бенито Мусолини, който според него се опитва да държи Италия далеч от клопката на международните финансисти. Когато САЩ влиза във втората световна война, Паунд се опитва да се върне в Америка, но е принуден да остане, заради дъщеря си. Прави поредица от речи по италианското радио и е обвинен в измяна спрямо отечеството. През 1945г. прекарва няколко седмици в малка клетка на открито в американски концентрационен лагер покрай Пиза, където се срива психически. На последвалия съдебен процес е обявен за невменяем и делото се отлага, а Паунд е затворен в психиатрична клиника близо до Уошингтън. Там прекарва дванадесет години, убеден, че не е изменил на отечеството си, тъй като е говорил по своя собствена воля и е защитавал интересите на САЩ. Пресата използва случая, за да се нахвърли върху поета с морализаторска настървеност. Едва през 1958 г. след като Робърт Фрост и Т. С. Елиът се застъпват пред властите в Уошингтън, Паунд бива освободен.
         Последните четиринадесет години Паунд прекарва в Италия. Изпада в почти абсолютно мълчание и е разочарован от себе си. Твърди, че "Песните" са провал и че за деветдесет процента от нещата се е заблуждавал. Погребан е във Венеция. Днес, въпреки проблематичните му политически възгледи, Паунд е всепризнат като един от най-влиятелните американски поети на двадесети век и като един от най-големите поети на английския език въобще.