Във хладна тъмница седя разтъжен.
Отхранений мощен на воля орел
под моя прозорец тъжовно се спрел
и къса там свойта храна настървен.

С крилото си маха и гледа към мен
със острий си поглед устремен
и вика ми с хищния орлешки звук
и иска да каже: „Да хвръкнем оттук!“

Ний волни сме птици - да хвръкнем тогаз
там, дето зад облак гората белей,
там, дето се бурно мо̀ре синей,
там, дето се вият. . . сал вятър и аз.“