О дар напразен, дар случаен,
живот, защо си ми дарен?
И според кой приговор таен
за мъка си ми отреден?

Кой из нищожество ме викна,
о, и чия враждебна власт
в ума съмнение ми тикна,
душата ми напълни с страст?. . .

Аз цел пред себе си не виждам,
и празни са сърце и ум. . .
и от душа си ненавиждам
в живота суетния шум.