Като пътешественикът, който изброжда
в един атлас земи, в които
бе щастлив – и по-млад, –
                      и си спомня
точния цвят на утринта
в оня град, как слизаха
камионите с плодове от планината,
по какъв начин морето се отдръпваше
от свирепите скалисти крайбрежия
и, изведнъж, достига
до спомена му също
някой мирис, някой вкус.
                         И пробождане,
не знае дали от щастие или от горчивина,
е това, което чувства, когато пръстът
се спира в точка, показваща
истинното място, в което животът
му показа лицето си,
наполовина на ангел от светлина,
наполовина на болна проститутка.

Как пътешественикът – според както казва –
който пред атласа преследва
по света точната си самота,
собствената си сянка,
паметта ми изброжда
всяко истинно място на твоето тяло
в тази нощ също като коя да е нощ
и тъй различна от всички все пак,
защото я смрачаваш повече и повече я връщаш
от смътна същина на похабено време.

върни се | съдържание | продължи