Уилям Шекспир

драматургия

Литературен клуб | страницата на автора | преводна художествена литература

 

 

ИЗ „ХАМЛЕТ“

 

Уилям Шекспир

 

Превод от английски: Валери Петров

 

ИЗ „ВТОРО ДЕЙСТВИЕ“

 

Из „Втора сцена“

 

 

 

 

         Тръбен звук

 

 

         ГИЛДЕНСТЕРН

 

         Ето ги актьорите!

 

 

         ХАМЛЕТ

 

         Господа, добре дошли в Елсинор. Да си стиснем ръцете! Хайде! Гостоприемството си има съответните церемонии. Позволете ми да ги изпълня с вас, ето така, за да не би любезността ми към актьорите — която, казвам ви, трябва да проличи ясно — да ви се стори по-топла, отколкото тази към вас. Добре дошли! Но моят чичо-татко и моята стринка-майка много се мамят.

 

 

         ГИЛДЕНСТЕРН

 

         В какво, скъпи господарю?

 

 

         ХАМЛЕТ

 

         Аз съм побъркан само при северо-северозападен вятър, но щом духа откъм юг, различавам сокол от сойка.

 

         Влиза Полоний

 

 

         ПОЛОНИЙ

 

         Здравейте, господа.

 

 

         ХАМЛЕТ

 

         Чувай, Гилденстерн!... И ти също!... Дайте по едно ухо насам. Това голямо кърмаче там още не е излязло от пеленките си.

 

 

         РОЗЕНКРАНЦ

 

         А може би отново си е влязло в тях — нали казват, че старците се вдетинявали.

 

 

         ХАМЛЕТ

 

         Сега ще ви предскажа нещо: ще ми съобщи за актьорите. Внимание!... Прав сте, драги. Наистина понеделник сутрин беше...

 

 

         ПОЛОНИЙ

 

         Почтени принце, имам новина за вас.

 

 

         ХАМЛЕТ

 

         Почтени старче, имам новина за вас. Когато Росций беше актьор в Рим...

 

 

         ПОЛОНИЙ

 

         Пристигнали са актьори, принце.

 

 

         ХАМЛЕТ

 

         Дрън-дрън!

 

 

         ПОЛОНИЙ

 

         Пристигнаха! Аз ги докарах!

 

 

         ХАМЛЕТ

 

         Как? Цяла трупа на едно магаре?

 

 

         ПОЛОНИЙ

 

         Най-добрите актьори на света, отлични за всякакви представления: трагически, комически, исторически, идилически, идилическо-комически, историко-идилически, трагическо-исторически, трагико-мито-историко-идилически, със спазване на трите единства и съвсем свободни. За тях нито Сенека може да бъде твърде тежък, нито Плавт — прекалено лек. Отлични са и когато ги лови законът за словото, и когато могат да си отпуснат езика. Нямат равни на себе си, казвам ви!

 

 

         ХАМЛЕТ

 

         О, Йефтай, съдниче Израилев, какво съкровище имаш!

 

 

         ПОЛОНИЙ

 

         Какво съкровища, принце?

 

 

         ХАМЛЕТ

 

         Как какво?

 

         „Щерка имаше Йефтай,
         любеше я той безкрай...“

 

 

         ПОЛОНИЙ (настрани)

 

         Пак за дъщеря ми!

 

 

         ХАМЛЕТ

 

         Не е ли така, стари Йефтай?

 

 

         ПОЛОНИЙ

 

         Ако на мен викате Йефтай, аз наистина имам дъщеря и много я обичам.

 

 

         ХАМЛЕТ

 

         Не, не следва това.

 

 

         ПОЛОНИЙ

 

         А какво следва, принце?

 

 

         ХАМЛЕТ

 

         Ами това:

 

         „...ала господ — пожела
         и съдба я стигна зла...“
         И после:
         „...стана с нея туй, което
         често става под небето...“

 

         Останалото ще трябва да си го потърсите сам в първата строфа на тази благочестива песничка, защото ето, идват тези, които по занаят скъсяват времето на хората.

 

 

         Влизат Актьорите

 

         Добре дошли, добре дошли, драги мои! Заповядайте всички! Радвам се, че изглеждаш добре, друже! Здравейте, приятели! Я гледай каква брада си пуснал, откак те видях за последен път! Да не е нарочно, за да ми се надсмиваш скришом зад нея тук в моята Дания? О, драга ми госпожице и повелителко, кълна се в света Богородица, че сте се извисили до нейното небе с цял венециански ток! Дано златното ви гласче не е вече пропукано като невалидна монета. Приятели, всички сте добре дошли! Да започваме! Веднага, като френски соколари, пускаме по първото пиле, което се мерне! Един монолог веднага! Хайде, покажете си изкуството! Един монолог с повечко патос!

 

 

         ПЪРВИ АКТЬОР

 

         Кой например, благородни господарю?

 

 

         ХАМЛЕТ

 

         Веднъж те чух, изпълняваше един, който май не беше още игран на сцена или ако е бил, то най-много един-два пъти, защото пиесата не би се харесала на широката публика — беше като чер хайвер за простака; но чудесна драма според мен и според други по-добри познавачи: сглобката на сцените й беше много добра и всичко беше построено с простота и майсторство. Помня, някой казваше, че й липсвали соленички подправки, за да бъдела по-апетитна, а също и някои ефекти, които да приповдигнат стила й, но прибави, че според него този начин за писане бил чиста работа: толкова солиден, колкото и лек; и много повече истински хубав, отколкото само изящен. Особено ми хареса едно място. Там, където Еней разказва на Дидона за войната и именно за смъртта на Приам. Ако не се лъжа, почваше така… чакай, чакай... „Суровий Пир като Хиркански тигър...“ Не, не беше така. Но почваше с Пир.

 

         „Суровий Пир, чиито щит и броня
         по цвят напомняха нощта в червото
         на коня, що измами Илион,
         сменил бе сякаш бойната си багра
         от черна в пурпурна. Потънал цял
         в кръвта на старци майки и дечица,
         запекла се от жара на стените,
         огряващи със грозна светлина
         смъртта на своя цар, сред плам и чад,
         с очи, досущ като рубини адски,
         синът Ахилов диреше навсякъде
         столетния Приам...“
         Карай нататък!

 

 

         ПОЛОНИЙ

 

         Бога ми, принце, отлично рецитирахте.
         С чиста дикция и правилно разбиране.

 

 

         ПЪРВИ АКТЬОР

 

         „...И ей го там
         в неравен бой с ахейци. Вехтий меч
         на плочите издрънква, непокорен
         на слабата десница. Пир замахва,
         но не сполучва — острието само
         край власите на стареца просъсква,
         но толкоз силно, че от този съсък
         той губи свяст. И сякаш чула, Троя
         накланя кули пламнали и рухва
         с ужасен трясък, който поразява
         слуха на Пир. И — чудо! — мечът, вдигнат
         над снежната Приамова глава,
         остава тъй — мъстителят замръзва,
         изписан сякаш на завеса, спрял се
         във безразличие.
         Но както често случва се пред буря
         да млъква всичко, вятърът да стихва,
         в небето облаците да застиват,
         да е замряла цялата земя,
         и изведнъж невероятен трясък
         да раздере простора — тъй и Пир,
         от свойто вцепенение събуден,
         избухна с двойна ярост. И едва ли
         стоварял се е млатът на циклопа
         по щита Марсов със такава сила,
         с каквато Пир стовари своя меч върху Приама!
         О, блуднице Фортуно! Богове,
         вземете колелото й и всичко —
         дъги, наплати, спици — натрошете
         на късчета, а облата главина
         по склона олимпийски търколете
         във преизподнята!“

 

 

         ПОЛОНИЙ

 

         Много е дълго.

 

 

         ХАМЛЕТ

 

         Ще го пратим на бръснаря заедно с брадата ти да ги поокастри и двете… Моля те продължавай! На негова милост дай му шутовски танци или някоя солена шега, инак захърква. Продължавай! Това за Хекуба.

 

 

         ПЪРВИ АКТЬОР

 

         „О, кой видял царицата плачевна...“

 

 

         ХАМЛЕТ

 

         „Царицата плачевна“?

 

 

         ПОЛОНИЙ

 

         Много е добре. „Царицата плачевна“ — добре е.

 

 

         ПЪРВИ АКТЬОР

 

         „...насам-натам да тича босонога
         и да гаси жарта с обилни сълзи,
         покрила с дрипел царствена глава,
         що вчера диадема бе красила,
         и в уплаха си скрила със постилка
         съсухрений си многораждал скут,
         кой туй видял, с език, от злъч отровен,
         не би издал присъда за жестокост
         срещу Фортуна? О, ако Олимп
         би бил свидетел на мига страхотен,
         когато зърна тя, в игра злорада,
         да кълца Пир Приамовия труп,
         ужасният й вой би просълзил
         очите на небето, би покъртил
         безстрастните му жители!...“

 

 

         ПОЛОНИЙ

 

         Вижте го, той смени цвета си! И очите му плуват в сълзи! Стига толкоз!

 

 

         ХАМЛЕТ

 

         Добре. Друг път ще ми кажеш останалото... Уважаеми, погрижете се за цялата трупа да бъде удобно настанена. Чухте ли ме? Да се отнасяте с тях добре, защото те са конспектът на времето ни, неговият летопис в съкратено издание. По-добре за вас ще е да ви лепнат следсмъртно лоша епитафия на паметника, отколкото да са ви хвърлили приживе добра подигравка от сцената.

 

 

         ПОЛОНИЙ

 

         Ще се отнеса към тях според заслугите им, принце.

 

 

         ХАМЛЕТ

 

         Господи, помилуй! По-щедро, по-щедро, човече! Ако се отнасяме с всекиго според заслугите му, кой ще отърве камшика? Отнесете се с тях според собствените си чест и благородство! Колкото е по-малка тяхната заслуга, толкоз по-голямо ще е вашето великодушие. Отведете ги!

 

 

         ПОЛОНИЙ

 

         Елате, господа!

 

 

         ХАМЛЕТ

 

         Вървете с него, приятели! Утре ще гледаме представление.

 

         Настрани към Първи актьор.

 

         Чувай, стари приятелю, можете ли да изиграете „Убийството на Гонзаго“?

 

 

         ПЪРВИ АКТЬОР

 

         Да, господарю.

 

 

         ХАМЛЕТ

 

         Ще го покажем утре вечер. А ако потрябва да допиша десетина-петнайсет стиха и да ги вмъкнем в текста, ще можете ли да ги заучите дотогава?

 

 

         ПЪРВИ АКТЬОР

 

         Да, господарю.

 

 

         ХАМЛЕТ

 

         Отлично! Последвайте този господин и внимавайте — не му се подигравайте прекалено!

 

         Полоний и Актьорите излизат.

 

         Добри приятели, оставям ви до довечера. Добре дошли в Елсинор.

 

 

         РОЗЕНКРАНЦ

 

         Благодарим, господарю.

 

         Излиза заедно с Гилденстерн

 

 

         ХАМЛЕТ

 

         Така. Добър ви път! Най-сетне сам!
         Какъв съм аз подлец и жалък раб!
         Нима не е чудовищно, че този
         актьор в една измислица, в една
         игра на мнима страст успява тъй
         да подчини душата си на свойто
         самовнушение, че тук пред мене
         ликът му побеля и всяко нещо —
         сълзите в погледа, плачът в гласа,
         чертите, сгърчени в ужасен израз,
         движенията, всичко — бе напълно
         във съответствие с това, в което
         се бе вживял! И за какво? За нищо.
         Зарад Хекуба!
         Каква му е Хекуба, той на нея
         какъв и е, та тъй реве? Какво
         би сторил, ако имаше дълбока
         причина да се мъчи, като тази,
         която имам аз? Той би удавил
         във сълзи сцената и би потресъл
         с ужасна реч ухото на тълпата,
         той би влудил виновния, изпълнил
         невинния със ужас, хвърлил в смут
         незнаещия! Да, очи, уши
         той щеше да смрачи и заглуши!
         А аз,
         един поплювко, мухльо, се развявам
         като мечтател, глух към своя дълг,
         и не обелвам зъб, не, не дори
         когато един крал е бил лишен
         тъй подло от имот и от живот!
         Дали не съм страхливец? Хайде, хора,
         кой иска да ме нарече „негодник“
         и да ми пукне тиквата на кръст?
         В лицето ми да духне снопче косми,
         отскубнато от моята брада?
         Да ме ощипе за носа? Насила
         да ми натика титлата „лъжец“
         във дън гръцмуля? Кой ще го направи?
         По дяволите! Ще го понеса!
         Аз имам дробче колкото на гълъб
         и жлъчка, бедна, за да вгорчиви
         обидата във мен, защото инак
         със мършата на този негодяй
         да съм нахранил всички лешояди
         на Дания! Ах, подъл, кървав, сластен,
         покварен, долен, мръсен, гнъсен урод!
         О, мъст!
         Ама какво магаре съм! Брей смелост!
         Родителят ми дивен е убит,
         а аз, синът, когото с вик зоват
         към мъст небе и пъкъл, се лигавя
         като сълзлива уличница, кряскам
         като пияна курва! Пфу, позор!
         Не те е срам! На работа, мой ум!
         Хм!
         Дочувал съм, че хора с черна съвест,
         присъствувайки на някаква пиеса,
         понякога тъй бивали смутени
         от майсторството й, че там, на място,
         признавали престъпното си дело.
         Злодейството, макар и безезично,
         умее да говори. Ще накарам
         таз трупа да представи сцена, сходна
         с коварното убийство на баща ми,
         пред моя чичо. И ще го следя,
         ще бръкна в раната му — ако трепне,
         ще знам какво да правя. Не е чудно
         духът да е от пъкъла изпратен!
         Лукавият умее да приема
         примамлив лик и може би използува
         това, че съм нездрав и меланхолен —
         а той е мощен тъкмо при такива, —
         за да ме вкара в грях. Аз искам друг,
         по-силен довод. Сцената! Със нея
         ще впримча аз душата на злодея!

 

         Излиза.

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 23. април 2019 г.
Публикация в кн. „Събрани съченения“, Уилям Шекспир, том 3, пр. Валери Петров, Изд. „Захарий Стоянов“, С., 1985 г.

© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]