На Димитрис Дукарис

Отвъд прозореца светеше морето.
Ще полудея ако изчезне морето каза Мария.
Скри с ръцете голотата си
страстна обикаляйки
с едно ужасно отчаяние във всички посоки
по всички кина на столицата.
Търсеше го. Питаше портиерите упорито.
Учудвайки се че никой не го е видял.
Къде ли е? къде е? кажи ми сега кажи ми ти.
Винаги гола толкова безумна. И внезапно
сред светлината: Свободна! извика
и акостира върху него. Но онзи
бе ням съвсем ням една чезнеща
сянка. И я повлече. И загинаха.
Взе им кормилото по нанадолнището строши им
кокалите и бъбреците. Много време
след нас се мъчеше душата им.