Времето се изсипва през дъжда.
Нощта, това силно кафе,
подсладено с луната
не позволява да се спи – и ето ме тук:

на петстотин милиметра от теб. Вече спиш,
над теб са ниски покриви от сънища, а по-високо
борът, ридание, завързано на възел,
а над него пророческите думи на прогнозата за времето
и ураган, вързан за облаците, в дървената къщичка – разярено куче,
а над всичко това е мелницата на астролога –

– днешното ми будуване.
Зрението е генератор на спомените и промените
Поток на присъствието ти, безкрайно дълъг,
а на картината мъченица с ореол от звезди.

върни се | съдържание | продължи