Твоето писмо
което не донесе
нито един пощальон
никога не бе
написано
затова го четях
само насън
думите боляха
като живи рани.

Твоето писмо
имаше в себе си толкова тъга
че нито един пощальон
не би могъл да го повдигне
затова го четях
като в мъгла
това не беше сън
особено призори.

Твоето писмо
бе като шпионин
някой е разкъсал плика
като пръснато сърце
на какво би могло
след него да се надяваш
когато не може
да се надяваш
на нищо повече.

върни се | съдържание | продължи