|
Влизам една вечер в един от вагоните на софийското метро и гледам в края на вагона се е подпряла една жена до стената и чете книга на Артуро Перес-Реверте , малко преди да потегли композицията, във вагона се качва младеж с дълга коса и разтваря една от книжките от тазгодишния конкурс "Развитие". Не се вижда коя точно от трите наградени, но по оформлението на корицата си личи, че е на престижния конкурс за роман от български автор. Брей, викам си, не са прави тези, които твърдят, че времената са "бездуховни". Ама човек какво и да спори. Думата ми е затова, че българските автори трябва да пишат така, че техните книги да доставят удоволствие, да са увлекателни, да могат да се четат навсякъде - както в Библиотеката, така и в метрото, на плажа, дори и в тоалетната. Така ще започнат да се четат повече и да се разбират повече.
Петър Чухов е автор, който има възможност да съчетава две близки, но и различни изкуства - музиката и литературата, дионисовото и аполоновото начало, според разделението на Ницше в "Раждането на трагедията от духа на музиката". Петър Чухов е свирил в групите "Субдибула", "Тутакси" и "Стенли", автор е на книгите "Градината на слабата реалност", "Руни", "Мулето на Педро", "Провинции", "Малки дни", превеждан е на много езици. Критикуван е много, и е четен много. Петър Чухов въплъщава в себе си и фигурата на Библиотекаря, той работи в най-голямата Библиотека в България. В предишната му книга "Малки дни" (2002 г.) има едно стихотворение, което завършва така:
"На сутринта се събудих: студено,
в средата на стаята - купчинка сняг,
върху нея седи Снежанка
и ми плете снежни дечица."
През 2003 г. дебютният роман на Петър Чухов "Снежни човеци" печели специалната награда на конкурса "Развитие". Жури в състав проф. Ивайло Знеполски, проф. Боян Биолчев, проф. Валери Стефанов, Алек Попов и Георги Господинов е избрало този роман като един от трите най-добри. "Снежни човеци" на Петър Чухов със своята лапидарност и фасетъчност е много близък до прозата и поезията на Георги Господинов. Романът на Петър Чухов е по особен начин фрагментарен, той инкорпорира, вмества в своето тяло хайку поезия, шлагерни стихчета
(които функционират като рефрени) и др. Със своята накъсаност прозата на Чухов напомня и тази на американския писател Кърт Вонегът, който признава, че пишел своите романи на отделни листчета и след това ги сглобявал. А със своята ирония романът на Петър Чухов е близък и до автори като Джулиан Барнс (най-вече "История на света в 10 1/2 глави" - любимият ми цитат: "Не знам как да ви го кажа по-меко, обаче Ной не беше свестен човек. Осъзнавам, че това ще ви смути, защото всички вие сте негови потомци, но то си е голямата истина. Той беше направо чудовище, тоя изперкал ваш праотец, който прекарваше половината си ден да угодничи на своя Бог, а другата половина - да си го изкарва на нас."). Романът на Чухов е сглобен от множество казармени и чисто делнични истории, анекдоти. Това също го сродява с "Естествен роман". На премиерата на книгата (в Народна библиотека, разбира се)
Георги Господинов каза, че досега за казармата често се говори на маса и в компания, а "Снежни човеци" превръща това говорене в наратив. Тази книга иронично обговаря клишето, че в казармата човек става мъж. В едно свое телевизионно интервю в предаването за култура "Палитра" по BBT Петър Чухов призна, че повечето истории в книгата му са измислени, дори разказа как един негов познат е помислил, че са истински и дори е твърдял, че е изживял подобна история, която я има в романа. Затова и биографичната критика тук не е мотивирана, но все пак биографията на автора не може да не окаже влияние върху написаното от него. "Снежни човеци" е роман, който не претендира да е ерудиран, не претендира да отправя някакви големи послания, но когато човек го прочете, има чувството, че е изживял много приключения. В този роман има много ирония, много бъзици, много секс и… твърде бързо се прочита. Героите на този роман се забавляват, читателите на романа се идентифицират с персонажите и също се забавляват.
14.02.2004 г.,
ред. 25.02.2004
|