Христо Ботев

поезия

„Литературен клуб“   -   най-старото електронно списание за литература в България!  | начало

 

      ДО МОЕТО ПЪРВО ЛИБЕ

       

      Христо Ботев

       

       

      Остави таз песен любовна,
      не вливай ми в сърце отрова, -
      млад съм аз, но младост не помня,
      пък и да помня, не ровя
      туй, що съм ази намразил
      и пред тебе с крака погазил.

       

      Забрави туй време, га плачех
      за поглед мил и за въздишка:
      роб бях тогаз - вериги влачех,
      та за една твоя усмивка,
      безумен аз светът презирах
      и чувства си в калта увирах!

       

      Забрави ти онез полуди,
      в тез гърди веч любов не грее
      и не можеш я ти събуди
      там, де скръб дълбока владее,
      де сичко е с рани покрито
      и сърце зло в злоба обвито!

       

      Ти имаш глас чуден - млада си,
      но чуйш ли как пее гората?
      Чуйш ли как плачат сиромаси?
      За тоз глас ми копней душата,
      и там тегли сърце ранено,
      там, де е сѐ с кърви облено!

       

      О, махни тез думи отровни!
      Чуй как стене гора и шума,
      чуй как ечат бури вековни,
      как нареждат дума по дума -
      приказки за стари времена
      и песни за нови теглила!

       

      Запей и ти песен такава,
      запей, девойко, на жалост,
      запей как брат брата продава,
      как гинат сили и младост,
      как плаче сирота вдовица
      и как теглят без дом дечица!

       

      Запей, или млъкни, махни се!
      Сърце ми веч трепти - ще хвръкне,
      ще хвръкне, изгоро, - свести се!
      Там, де земя гърми и тътне
      от викове страшни и злобни
      и предсмъртни песни надгробни...

       

      Там... там буря кърши клонове,
      и сабля ги свива на венец;
      зинали са страшни долове
      и пищи в тях зърно от свинец,
      и смъртта й там мила усмивка,
      а хладен гроб сладка почивка!

       

      Ах, тез песни и таз усмивка
      кой глас ще ми викне, запее?
      Кървава да вдигна напивка,
      от коя и любов немее,
      пък тогаз и сам ще запея
      що любя и за що милея!...

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

      ---

       

      Стихотворението е написано в Браила и почти веднага излиза във в. „Дума на българските емигранти“ (бр. 1, г. I, 10.06.1871 г.) под заглавие „До либето ми“. Втората редакция, която сме публикували и тук, излиза в „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова“.

 

©1998-2022 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]