Денис Коробко

литературна критика

Литературен клуб - 20 години! | съдържание на книгата | страницата на автора

 

 

Заключение

 

        Поставените в увода цели на настоящата работа бяха изпълнени както следва:
        1. Бяха представени естетическите теории на В. Бенямин и Т. Адорно, като основополагащи концепции за възприемането на произведението на изкуството през ХХ в.
        2. Понятието „интермедиалност”-хибридизацията и фрагментизацията – резултат на взаимопроникването на изкуствата бе дефинирано и описано посредством примери и анализи.
        3. Проблемът за формирането на нова публичност в интермедиалното пространство бе констатиран и развит доколкото това е възможно в рамките на дадения контекст – средатата, в която се формира новата публичност е прекалено динамична и фиксирането на определени моментни състояния на явлението изисква концентрирането на работата само върху този проблем. По тази причина изследването се ограничи с констатирането на „различността” на Мрежата, що се отнася до константите на „публичността” извън нея.
        4. Въпросът за преодоляването на медийния диспозитив, поради спецификата на явлението и несъмненната му свързаност с публичността (която винаги определя стратегиите на поведение), бе разгледан в Трета глава и допълнен в Пета глава. като част от модела на Ф. Бооц.
        5. В рамките на понятието „дигитална литература” бяха разграничени и дефинирани понятията „мрежова литература” и „литература в мрежата”.
        6. Процедуралният модел на Ф. Бооц за описание на дигиталната литература бе представен възможно най-пълно и реализиран посредством анализа на „Жидкое стекло” на Ал. Андреев.
        7. С примери бе илюстрирана изказаната в увода теза, че дигиталната литература, поне на дадения етап е само един вариант на битуване на литературата, ориентирана към игрови практики, предизвикващи активноста на реципиента.
        На базата на изложената фактология и направения анализ могат да бъдат направени следните изводи:
        1. В резултат на редуцирането на функцията на „медийния диспозитив” и форсирането на функцията на „компютърния диспозитив” естетическите теории на В. Бенямин и Т. Адорно постепенно престават да бъдат релевантни. За това допринасят динамичната среда на Интернет и интермедиалността, интерактивността и инсценирането като основни характеристики на дигиталната литература.
        2. Прочитът на произведения на дигиталната литература инициира активирането на два естетически функции, характерни само за текстове с пораждаща се литературност – фрустрация (осъзнаване/неосъзнаване на необходимостта от смяна на дълбочината на диспозитива или замяната му с друг) и двоен прочит (пред-програмирания от автора прочит на читателя-модел и прочита на видимия текст от реалния читател, чиято функция е осъзнато вътрешна за творбата).
        3. Динамичността на представените процеси и липсата на единни гледни точки относно терминологията и подходите, както и хаотичността на теоретичната литература, свързана с темата за „Естетиката на дигиталната литература” затрудни анализирането на явлението „дигитална литература”. Прави впечатление фактът, че броят на теоретичните текстове по въпроса значително надхвърля броя на образците, които бихме могли да определим като произведения на дигиталната литература par excellence.

 

 

 

предишна глава | библиография

 

 

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]